Планът за уикенда беше да посетим пет водопада в източна Стара Планина. 850 км асфалт, черни пътища, и както се оказа в последствие - и трамбоване по ниви :)

Искърският пролом е наситен с природни дадености, където човек може да изгуби цели дни в изследване и прехласване. Иван Вазов, Алеко Константинов и други писатели са черпели вдъхновение от дълбоките изрязани каньони, стръмните скали и китните селца, кацнали по насрещните ридове от Стара Планина.
Събрахме се грандиозна компания и целта ни беше Вазовската пътека. По пътя щяхме да видим серия водопади и скоци, овенчани с 85-метровата Бовска Скакля.

Винишкият камък се намира на около час разходка над Мъглишкия манастир. От паркинга на манастира има два пътя нагоре - единият е лек, а другият е "правилен" :) Които и да хванете, може да се върнете по другия и да направите кръгов маршрут.

Планът за гергьовденската офанзива включваше офанзива по Искърското дефиле - манастири, скали и за десерт - пещери и водопади! :)
Още рано сутринта се започна със сърцераздирателните гледки по пътя за Карлово. Слънцето изгряваше ниско и хвърляше дълги сенки, а отзад върху Балкана беше застанал огромен адски облак. Под него се белееше гърба на Стара Планина. Това беше едва предистория към това какво ни чакаше през целия ден :)

700 км в северозападна България, 6 манастира, 4 водопада, 1 крепост и дъждовен бивак - това беше плана за уикенда, който изпълнихме с Мартин и Катя :)